събота, 23 февруари 2008 г.

За Илинден и неговите творци

Антон Страшимиров*

Вдигна се народът от Струма, Вардар и Дрин и даде в историята народна епопея. А народът се движи от човешко сърце, от човешка воля, от човешка съвест, от разум и от историческо съзнание.

Сърце, воля, съвест, разум и историческо съзнание — толкова, колкото са пръстите на ръката — всички тия елементи двигатели народът може да въплоти в отделни личности-титани. Те бяха равноценности помежду си и всеки в своето беше стихия.

Т е з и великани бяха Гоце Делчев, Дамян Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров и Христо
Матов. Първи поред поставям Гоце Делчева.

Защото всяко велико дело се носи от велико сърце. А с ъ р ц е т о на революционна Македония беше Гоце Делчев.

Втори поред поставям Дамян Груева.Защото няма човешко дело, няма обществен подем без волята на водителя. А волята на революционна Македония беше Дамян Груев.

Трети поред в стълбицата на нашите великани аз поставям прилепеца Пере Тошев.
Защото няма чистота, няма яснота, няма светлина без съвест. А съвестта на революционна Македоная беше ПереТошев.

[+/-] ...виж целия текст



Четвърти поред аз поставям Гьорче Петров. Защото няма обществено дело без далновидност, без разум без съумение да се запази от всички странични домогвания А разумът на революционна Македония до Илинденското въстание беше Гьорче Петров.

Последния, стружанеца Христо Матов поставям пети поред. Защото той добавяше нещо друго: историческото съзнание. Съзнание, че онова, което се твори в Македония, е само част от общата история на целия български народ от Дунав до Дрин. А историческото съзнание на революционна Македония бе ХристоМатов.

Тези хора хванаха душата на народа и го повдигнаха. Зад тях се редяха още. Аз посочвам тези имена, защото те бяха първоначални. Забележително: между тях нямаше съревнование от личен характер. Никой не държеше за името си, още по-малко за главата си. Тези хора не мислеха за дом й за челяд. Готови бяха да жертвуват всичко изведнъж. За тях имаше нещо, което стоеше над всичко. То беше делото.

И за това дело, и за «Д р у ж е с т в о т о» те не само главите си слагаха, те съвсем се забравяха. Просто отдадени, по-отдадени от най-дисциплинирани войници. И тъй високо издигнати, че, откровено казвам, не намирам в никоя народна революция такава беззаветност, каквато имаме в нашите редове.

Ето, гибелта на Гоце Делчев. Кой не знае за неговия трагичен ден. Само два месеца преди Илинденското въстание. Връща се от конгреса в Солун и бива открит в село Баница. Какво после. Обикновена история: четата се открива, бие се цял ден. Гоце знае, че след два месеца ще има въстание. Едно село пред въстанието е много по-ценно от неговата глава. И той предпочита да се жертвува, за да спаси селото. Тъй чист, забравил себе.

А всички бяха като него. Ето Дамян Груев. Основател на ВМРО. Той е легален. И като
такъв години наред стяга организацията. Хващат го. Осъждат го и го хвърлят в битолската тъмница. Всеки на негово място би се смутил, всеки би казал: — Аз изпълних дълга си, карайте нататък вие!

Но волята на революционна Македoния беше стоманена.

Оттам той дирижираше цялата организация. Всички, малки и големи, които се провиняха в нещо, трябваше да се явяват пред Дамета. Трябваше Гоце Делчев да прехвърли Вардара, да отиде в битолската тъмница, за да получи съвети от него. Такава голяма
сила беше Дамян Груев.

Ето и Пере Тошев - съвестта на Македония. Той никъде не се проявява, никъде не излиза налице, а всички се обръщат към него. В решителни моменти питаха него. Той беше сприхав. Даме благоговееше пред него. Всички редполагаха. , че Даме и Пере са скарани. А ето случай: Даме биде ранен в Скопско. Попадна в ръцете на сърбомански войвода. Настръхна цяла Македония. Пере даде пушката на подвойводата и отиде безоръжен при
сърбоманския войвода. Казва му: «Посегнете ли на Дамета, няма да остане нито един сърбоманин в Македония!» Белград даде заповед да се освободи българския войвода.

Затова нямаше вражда. Те можеха да се карат за делото за «Дружеството»», но един за друг се жертвуваха.

Четвъртият по ред е най-мъчен за разбиране. Гьорче Петров беше човек на разума, естествено, мъчно може да бъде оценен. Той винаги заобикаляше опасностите за делото и ги отстраняваше. Нямате представа какъв човек загина в лицето на Гьорче Петров. Само пети клас е завършил. А веднага се почувствува над всички. Избраха го и го направиха инспектор. Предложиха му да го подстрижат и в няколко месеци да го ръкоположат за владика. А той в краткото време на своята дейност долавя: опасност­та за Македония е от север, откъм Куманово.

Сяда и написва грамадно съчинение «География — обстоятелства за преуспяване на българщината в Македония». И докато нашата Екзархия очаква да мине към нея и се подстриже за влaдика, той се обявява за революционер, избират го за представител на организацията в София. Известно е защо вътрешните дейци искаха да бъдат независими в своите действия и защо се бореха за свободата на Македония. Да не ги обвинят като платени от България. Тук обаче ги нарекоха «сепаратисти». И ето, първата работа на «сепаратиста» Гьорче Петров е да се яви във Военното министерство. Военното министерство му откупи съчинението. Даде му голяма сума. Всичко отиде по дяволите. Тоя човек не се подкупи от това поласкаване, остана разума на ВМРО. Опря се на всички и в последния час не се даваше, Създаде по границата оръжейни складове, създаде арсенали, взима от банки пари за делото и пр. Всичко туй е тъй смело и такива лулуди глави събра около себеси! Когато най-после дойде моментът на изпитанието, Гьорче остана верен на себе си, остана на своята висота. Той не замина в Македония. Защо? Трябваше той да бъде тук, за да не позволи спекулация с кръвта на въстаналия народ. Не го разбираха и затова подмятаха:

Всички на Балкана,
Гьорче у Щърбана.


Когато най-после ръката на империята се сложи, разумът на революционна Македония проговори : Гьорче намери средства да въоръжи 200 души дружина, мина невредим македонските планини и се яви в Битолско. Тогава запяхме:

Всички у Щърбана,
Гьорче на Балкана.

Такъв непримирим беше тоя голям българин. Но има нещо по-голямо от нас — съдбата. Тя не пощади и Гьорче Петров.

Пети поред бе Христо Матов. Той искаше да разберат тук, в България, че там, в Македония, се твори част само от историята на българския народ. Той израсна повече като идеолог и поради това създаде се мнение, че Христо Матов е кабинетен учен и никакъв революционер. Измама. Христо Матов — живи свидетели има — веднъж се състезава на стрелба с 30 души. Най-добър стрелец излезе той. Доживя Христо Матов да види радостта на цял народ. Гласеше за столица на българизма Скопие. Когато всичко това рухна, Христо Матов угасна като свещ.

Такива бяха хората, които обединиха народа, събраха всичко в Македония: мъже и жени, стари и млади — събраха ги в едно единство, което имаше едно име: тайна. Те окървавиха Струма, Вардар, Дрин. Наложиха на цял свят македонския въпрос.

Ние днес не смеем да говорим, не че ни е страх. Ние не се страхуваме. Но душите, душите ни са подсечени от това, що стана. Станете всички! Не се гаси туй, що не гасне!

в. "Обзор", бр.72, 1 август 1936 г.


* Антон Страшимиров е български писател, общественик и журналист. Участва в четата на Яне Сандански. Редактор на в. "Реформи", орган на Върховния комитет. Сред основателите на в. "Демократически преглед". През 1908 г. заедно с Гьорче Петров започва да издава в Солун сп. "Културно единство". Три пъти народен представител, участва във войните за национално обединение.

Няма коментари: